Cliché
"Обичам тия утринни затишия,
където няма викове и изстрели;
големите мълчания на Витоша,
които се кълнат във свойта искреност"
Павел Матев
Cliche*
На Петя
В безкраен хоризонт към рая,
вървим в мълчанията на Витоша.
Вземи с очи от слънцето назаем,
защото се изгубиха звездите ми.
Защото всичките мълчания
събрани в лешникови ириси,
ще прокървят в сълзи на отчаяния
събудени от дългото умиране
на стихващия кехлибарен заник,
погълнал тишината на следите ни.
Събраните в молитва длани
са само пътя между мене и звездите.
Събраната във мене горест
е само миг, след който ще прогледна,
когато хвърлиш страховете ми надолу,
когато мога чист да те последвам.
И сякаш с тишина от рая
се скитаме в мълчанията на Витоша.
Вземи с очи от слънцето назаем.
Отиваме нагоре към звездите.
30.03.2014
Венцислав Янакиев
Cliche
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислав Янакиев Всички права запазени
