31.03.2014 г., 1:24 ч.

Cliché 

  Поезия
1422 1 20

                                                                                   "Обичам тия утринни затишия,

                                                                                     където няма викове и изстрели;

                                                                                     големите мълчания на Витоша,

                                                                                     които се кълнат във свойта искреност"

                                                                                                                                      Павел Матев

  

                     Cliche*

                                              На Петя

 

В безкраен хоризонт към рая,

вървим в мълчанията на Витоша.

Вземи с очи от слънцето назаем,

защото се изгубиха звездите ми.

 

Защото всичките мълчания

събрани в лешникови ириси,

ще прокървят в сълзи на отчаяния

събудени от дългото умиране

 

на стихващия кехлибарен заник,

погълнал тишината на следите ни.

Събраните в молитва длани

са само пътя между мене и звездите.

 

Събраната във мене горест

е само миг, след който ще прогледна,

когато хвърлиш страховете ми надолу,

когато мога чист да те последвам.

 

И сякаш с тишина от рая

се скитаме в мълчанията на Витоша.

Вземи с очи от слънцето назаем.

Отиваме нагоре към звездите.


                             30.03.2014

               Венцислав Янакиев

 

 

 

Cliche

 

 

             

 

© Венцислав Янакиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не можеш да си представиш каква красота си сътворил в тези стихове!
    Това мога да го чета всеки ден.
    Поздрав!
    https://www.youtube.com/watch?v=QDWoIXyB4LY
  • https://www.youtube.com/watch?v=4TbQtnzs4oo
  • Моите почитания!
  • Много искрена и впечатляваща с дълбочината си поезия!
    Удоволствие бе да прочета!
    Поздрав!
  • Има толкова смислова дълбочина в изказа, че човек трябва дълго да търси между думите и под тях...
  • хубаво е...много..
  • "... когато мога чист да те последвам..."

    Притеглящо красиво!
    .
  • Прекрасно стихотворение!!!
  • "Събраната във мене горест
    е само миг, след който ще прогледна,"

    Това ми хареса много...мъдро е!
    Поздравявам те за хубавото стихотворение, Венци!
  • Бялата тъга сякаш винаги съпътства нашето най-истинско упование в някого!
    Размисли ме, много!
    Поздравления за красотата на изказа!
  • Впечатляваща образност!
  • "Събраните в молитва длани
    са само пътя между мене и звездите"

    Художникът, когато с любовта
    в картина цветовете съчетава,
    си знае че са седем, но все пак
    като за първи път ги съзерцава...

    Ръкопляскам с възхищение!
  • Много силно!
    Имаш моите почитания!
  • ... дланите-къщурки, подслон за дълги умирания... и чистилище за съмненията на стъпките... към изгубените звезди....... ☆
  • Благодаря на всички, които се поспряха на моята страничка! Силви, минавам, но не винаги нося стих със себе си Лина, да, май това е най-правилния начин... то затова и се превръщат в такива Поздрав и за теб, Райна, благодаря, че си се спряла тук! Роси... Always the best... изключително ме радва това, че ти е харесало, мнението ти ми е особено ценно! Рада, благодаря за поздравленията! Ивон
  • Красиво!
  • Изобщо не е клише това, което прочетох!Поздравления за силната поезия!
  • "Always the best way is with an old cliche"
    За какво друго са старите клишета, ако не за да им вдъхнем истински смисъл?
    Невероятен унисон между поезията ти и парчето на Фиш!
  • С "клише" и поезия...най-правилният начин да се изразиш.
    Поредният силен стих! Браво!
  • Минавай по-често с хубавите си стихове!
Предложения
: ??:??