21 oct 2007, 17:10

"Credo" в 21-и век

Poesía

1K 0 6

Къде си сега, религийо свещена?
Къде отидохте, отшелници-кръстители?
Къде е славата, нам отредена?
Къде сте, мои верни ангели-пазители?

Сякаш изчезнахте ненадейно от живота,
въоръжихте ни с жестокост и презрение.
Ден след ден жалки пълзим към Голгота,
бавно потъваме в грях, в омерзение...

Всичко тече и променя се бясно,
всеки чака надеждата на сивия перон.
О, човечество, колко си нещастно,
да търсиш спасение във сгради от бетон!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

malinka_loves_miro (Петя Боянова)

Мода стана да вярваме в измислици ,а не в истинското ,но сами сме си виновни !Поздрав за прекрасното творение

2007-12-05T22:10:35+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Много хубаво , Теодора.
Подкрепям те. С много обич.

2007-12-05T13:44:02+02:00
tedavshock (Теодора Николова)

Благодаря ви излключително!Мнението ви е много важно за мен.Радвам се, че ви хареса това произведение.

2007-10-24T12:10:57+03:00
Apaika (Арлина)

Измислици...премислици...Така ни изнася...някой свише да е отговорен за делата ни!!!А ние сме тези дето се правим на съзидатели...мислим си ,че градим убежища...а всъщност изливаме надгробните си плочи!!!Жалко его человеческо!!!

2007-10-21T22:57:12+03:00
ЕлеМилверн (Елеонора Миладинова)

Това е великолепно.Но аз вярвам в това че светийте са с нас.И аз като теб съм дълбоко разочарована от снобския начин на живот но ти го каза много хубаво:О човечество,колко си нещастно
да търсиш спасение в сгради от бетон
Няма я вярата,отиде си Исусовият завет остана една нещастна цивилизация,която знае само да съди и мълчи.Браво!!!

2007-10-21T20:40:22+03:00

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0