21.10.2007 г., 17:10

"Credo" в 21-и век

996 0 6

Къде си сега, религийо свещена?
Къде отидохте, отшелници-кръстители?
Къде е славата, нам отредена?
Къде сте, мои верни ангели-пазители?

Сякаш изчезнахте ненадейно от живота,
въоръжихте ни с жестокост и презрение.
Ден след ден жалки пълзим към Голгота,
бавно потъваме в грях, в омерзение...

Всичко тече и променя се бясно,
всеки чака надеждата на сивия перон.
О, човечество, колко си нещастно,
да търсиш спасение във сгради от бетон!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мода стана да вярваме в измислици ,а не в истинското ,но сами сме си виновни !Поздрав за прекрасното творение
  • Много хубаво , Теодора.
    Подкрепям те. С много обич.
  • Благодаря ви излключително!Мнението ви е много важно за мен.Радвам се, че ви хареса това произведение.
  • Измислици...премислици...Така ни изнася...някой свише да е отговорен за делата ни!!!А ние сме тези дето се правим на съзидатели...мислим си ,че градим убежища...а всъщност изливаме надгробните си плочи!!!Жалко его человеческо!!!
  • Това е великолепно.Но аз вярвам в това че светийте са с нас.И аз като теб съм дълбоко разочарована от снобския начин на живот но ти го каза много хубаво:О човечество,колко си нещастно
    да търсиш спасение в сгради от бетон
    Няма я вярата,отиде си Исусовият завет остана една нещастна цивилизация,която знае само да съди и мълчи.Браво!!!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...