21.10.2007 г., 17:10 ч.

"Credo" в 21-и век 

  Поезия
703 0 6

Къде си сега, религийо свещена?
Къде отидохте, отшелници-кръстители?
Къде е славата, нам отредена?
Къде сте, мои верни ангели-пазители?

Сякаш изчезнахте ненадейно от живота,
въоръжихте ни с жестокост и презрение.
Ден след ден жалки пълзим към Голгота,
бавно потъваме в грях, в омерзение...

Всичко тече и променя се бясно,
всеки чака надеждата на сивия перон.
О, човечество, колко си нещастно,
да търсиш спасение във сгради от бетон!

© Теодора Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мода стана да вярваме в измислици ,а не в истинското ,но сами сме си виновни !Поздрав за прекрасното творение
  • Много хубаво , Теодора.
    Подкрепям те. С много обич.
  • Благодаря ви излключително!Мнението ви е много важно за мен.Радвам се, че ви хареса това произведение.
  • Измислици...премислици...Така ни изнася...някой свише да е отговорен за делата ни!!!А ние сме тези дето се правим на съзидатели...мислим си ,че градим убежища...а всъщност изливаме надгробните си плочи!!!Жалко его человеческо!!!
  • Това е великолепно.Но аз вярвам в това че светийте са с нас.И аз като теб съм дълбоко разочарована от снобския начин на живот но ти го каза много хубаво:О човечество,колко си нещастно
    да търсиш спасение в сгради от бетон
    Няма я вярата,отиде си Исусовият завет остана една нещастна цивилизация,която знае само да съди и мълчи.Браво!!!
  • "О, човечество, колко си нещастно,
    да търсиш спасение във сгради от бетон" - колко си права наистина.
Предложения
: ??:??