Къде си сега, религийо свещена?
Къде отидохте, отшелници-кръстители?
Къде е славата, нам отредена?
Къде сте, мои верни ангели-пазители?
Сякаш изчезнахте ненадейно от живота,
въоръжихте ни с жестокост и презрение.
Ден след ден жалки пълзим към Голгота,
бавно потъваме в грях, в омерзение...
Всичко тече и променя се бясно,
всеки чака надеждата на сивия перон.
О, човечество, колко си нещастно,
да търсиш спасение във сгради от бетон!
© Теодора Николова Все права защищены