Oct 21, 2007, 5:10 PM

"Credo" в 21-и век

  Poetry
995 0 6

Къде си сега, религийо свещена?
Къде отидохте, отшелници-кръстители?
Къде е славата, нам отредена?
Къде сте, мои верни ангели-пазители?

Сякаш изчезнахте ненадейно от живота,
въоръжихте ни с жестокост и презрение.
Ден след ден жалки пълзим към Голгота,
бавно потъваме в грях, в омерзение...

Всичко тече и променя се бясно,
всеки чака надеждата на сивия перон.
О, човечество, колко си нещастно,
да търсиш спасение във сгради от бетон!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мода стана да вярваме в измислици ,а не в истинското ,но сами сме си виновни !Поздрав за прекрасното творение
  • Много хубаво , Теодора.
    Подкрепям те. С много обич.
  • Благодаря ви излключително!Мнението ви е много важно за мен.Радвам се, че ви хареса това произведение.
  • Измислици...премислици...Така ни изнася...някой свише да е отговорен за делата ни!!!А ние сме тези дето се правим на съзидатели...мислим си ,че градим убежища...а всъщност изливаме надгробните си плочи!!!Жалко его человеческо!!!
  • Това е великолепно.Но аз вярвам в това че светийте са с нас.И аз като теб съм дълбоко разочарована от снобския начин на живот но ти го каза много хубаво:О човечество,колко си нещастно
    да търсиш спасение в сгради от бетон
    Няма я вярата,отиде си Исусовият завет остана една нещастна цивилизация,която знае само да съди и мълчи.Браво!!!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...