9 feb 2004, 20:28

Цветче

  Poesía
2.1K 0 4
Цветче без дъх и изсушено
в един забравен том открих
и чувство необикновено
у мен внезапно долових.

То е цъфтяло в пролет бяла.
Къде?На север?Или юг?
Чия ръка го е държала?
И за какво е скрито тук?

Дали напомня среща тайна,
дали разлъка-безвъзврат
или разходка обичайна
в полето,в утринния хлад?

Къде е той?А тя?Къде ли
животът им сега тече,
или отдавна са излтлели,
подобно на това цветче?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Доста добре. Браво.
  • Хареса ми,добре е представено и идеята му е добра.
  • Предполагам,че вече си наясно каква е моята оценка-още повече,че друга засега няма
  • Поне за мен има случаи,когато коментарите са излишни.Никога не съм твърдял,че мнението ми е меродавно,но бъди сигурна-оценката ми е искрена и от сърце.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...