9 feb 2004, 20:28

Цветче

  Poesía
2.1K 0 4
Цветче без дъх и изсушено
в един забравен том открих
и чувство необикновено
у мен внезапно долових.

То е цъфтяло в пролет бяла.
Къде?На север?Или юг?
Чия ръка го е държала?
И за какво е скрито тук?

Дали напомня среща тайна,
дали разлъка-безвъзврат
или разходка обичайна
в полето,в утринния хлад?

Къде е той?А тя?Къде ли
животът им сега тече,
или отдавна са излтлели,
подобно на това цветче?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Доста добре. Браво.
  • Хареса ми,добре е представено и идеята му е добра.
  • Предполагам,че вече си наясно каква е моята оценка-още повече,че друга засега няма
  • Поне за мен има случаи,когато коментарите са излишни.Никога не съм твърдял,че мнението ми е меродавно,но бъди сигурна-оценката ми е искрена и от сърце.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...