9 февр. 2004 г., 20:28

Цветче

2.1K 0 4
Цветче без дъх и изсушено
в един забравен том открих
и чувство необикновено
у мен внезапно долових.

То е цъфтяло в пролет бяла.
Къде?На север?Или юг?
Чия ръка го е държала?
И за какво е скрито тук?

Дали напомня среща тайна,
дали разлъка-безвъзврат
или разходка обичайна
в полето,в утринния хлад?

Къде е той?А тя?Къде ли
животът им сега тече,
или отдавна са излтлели,
подобно на това цветче?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Доста добре. Браво.
  • Хареса ми,добре е представено и идеята му е добра.
  • Предполагам,че вече си наясно каква е моята оценка-още повече,че друга засега няма
  • Поне за мен има случаи,когато коментарите са излишни.Никога не съм твърдял,че мнението ми е меродавно,но бъди сигурна-оценката ми е искрена и от сърце.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...