9.02.2004 г., 20:28

Цветче

2.1K 0 4
Цветче без дъх и изсушено
в един забравен том открих
и чувство необикновено
у мен внезапно долових.

То е цъфтяло в пролет бяла.
Къде?На север?Или юг?
Чия ръка го е държала?
И за какво е скрито тук?

Дали напомня среща тайна,
дали разлъка-безвъзврат
или разходка обичайна
в полето,в утринния хлад?

Къде е той?А тя?Къде ли
животът им сега тече,
или отдавна са излтлели,
подобно на това цветче?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Доста добре. Браво.
  • Хареса ми,добре е представено и идеята му е добра.
  • Предполагам,че вече си наясно каква е моята оценка-още повече,че друга засега няма
  • Поне за мен има случаи,когато коментарите са излишни.Никога не съм твърдял,че мнението ми е меродавно,но бъди сигурна-оценката ми е искрена и от сърце.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....