15 nov 2007, 17:55

Цветче Любов - с много болка[a.k.a. Бях птица]

1K 0 9
 

Цветче Любов - С много болка [a.k.a. Бях птица]

 

"За всичко се плаща, мислеше си, нищо не можеш да получиш даром и колкото повече си получил, толкова по-скъпо трябва да заплатиш..."

"Времето на дъжда"

Братя Стругацки

 

Имах криле...

докато Съдбата дойде за отплата...

Не виждам вече. Ослепях

от мъката разлята.

Таванът чак тече.

Остана песен недопята.

Времето сече

с тик-так тишината,

а звукът му в мен тъче

страх от самотата.

Току-покълнало цветче,

отне ми свободата.

   *   *   *

А бях птица!...

   *   *   *

Пясъкът изтече

от часовника с крилата,

дето цветето отне ми,

във замяна на Любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джули Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хуах :Р Задръж се и повечко Пък си права - моят смисъл си е за мен (;
  • тва ме радва, пък дали стигам до същината.. едва ли.. не е нужно да стигна до "твоята същина", важното е да си изградя моя по твоя стих хахх тук било забавно е.. радвам се, че се към бакнах.. сигурно пак ще е за кратко, ноо кой знае ;щ
  • Миро, благодаря ти, ще коригирам по някакъв начин. (::
  • Браво, пълно 6.Казано е виртуозно и нежно.
  • Но определено си заслужава 6-та

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...