15.11.2007 г., 17:55

Цветче Любов - с много болка[a.k.a. Бях птица]

1K 0 9
 

Цветче Любов - С много болка [a.k.a. Бях птица]

 

"За всичко се плаща, мислеше си, нищо не можеш да получиш даром и колкото повече си получил, толкова по-скъпо трябва да заплатиш..."

"Времето на дъжда"

Братя Стругацки

 

Имах криле...

докато Съдбата дойде за отплата...

Не виждам вече. Ослепях

от мъката разлята.

Таванът чак тече.

Остана песен недопята.

Времето сече

с тик-так тишината,

а звукът му в мен тъче

страх от самотата.

Току-покълнало цветче,

отне ми свободата.

   *   *   *

А бях птица!...

   *   *   *

Пясъкът изтече

от часовника с крилата,

дето цветето отне ми,

във замяна на Любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джули Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хуах :Р Задръж се и повечко Пък си права - моят смисъл си е за мен (;
  • тва ме радва, пък дали стигам до същината.. едва ли.. не е нужно да стигна до "твоята същина", важното е да си изградя моя по твоя стих хахх тук било забавно е.. радвам се, че се към бакнах.. сигурно пак ще е за кратко, ноо кой знае ;щ
  • Миро, благодаря ти, ще коригирам по някакъв начин. (::
  • Браво, пълно 6.Казано е виртуозно и нежно.
  • Но определено си заслужава 6-та

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...