Nov 15, 2007, 5:55 PM

Цветче Любов - с много болка[a.k.a. Бях птица]

1K 0 9
 

Цветче Любов - С много болка [a.k.a. Бях птица]

 

"За всичко се плаща, мислеше си, нищо не можеш да получиш даром и колкото повече си получил, толкова по-скъпо трябва да заплатиш..."

"Времето на дъжда"

Братя Стругацки

 

Имах криле...

докато Съдбата дойде за отплата...

Не виждам вече. Ослепях

от мъката разлята.

Таванът чак тече.

Остана песен недопята.

Времето сече

с тик-так тишината,

а звукът му в мен тъче

страх от самотата.

Току-покълнало цветче,

отне ми свободата.

   *   *   *

А бях птица!...

   *   *   *

Пясъкът изтече

от часовника с крилата,

дето цветето отне ми,

във замяна на Любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джули All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хуах :Р Задръж се и повечко Пък си права - моят смисъл си е за мен (;
  • тва ме радва, пък дали стигам до същината.. едва ли.. не е нужно да стигна до "твоята същина", важното е да си изградя моя по твоя стих хахх тук било забавно е.. радвам се, че се към бакнах.. сигурно пак ще е за кратко, ноо кой знае ;щ
  • Миро, благодаря ти, ще коригирам по някакъв начин. (::
  • Браво, пълно 6.Казано е виртуозно и нежно.
  • Но определено си заслужава 6-та

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...