17 nov 2006, 20:16

Цвете

  Poesía
1.1K 0 6

Малка е твоята чашка за мене,
не можеш ти да измиеш
сълзите на детското щастие
от мойте очи,
тъй както си къпало някога
самодивски зеници.

Крехки са твойте листенца за мене,
не можеш в тях да люлееш
моето детство
и пъстрия смях на мечтите ми...

Да бях южен вятър,
да можех да стана
частица от твоето цветно пространство,
да можех да гледам
през твойте листенца света,
сияещ и розов,
защото на мен и на теб ни харесва такъв...

Да бях пеперуда,
да можех да пия
от твоята чашка роса 
и да вземам от нея
красивата сила на самодивите...

Аз бих подчинила на тебе света. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Славкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...