17 нояб. 2006 г., 20:16

Цвете 

  Поэзия
893 0 6

Малка е твоята чашка за мене,
не можеш ти да измиеш
сълзите на детското щастие
от мойте очи,
тъй както си къпало някога
самодивски зеници.

Крехки са твойте листенца за мене,
не можеш в тях да люлееш
моето детство
и пъстрия смях на мечтите ми...

Да бях южен вятър,
да можех да стана
частица от твоето цветно пространство,
да можех да гледам
през твойте листенца света,
сияещ и розов,
защото на мен и на теб ни харесва такъв...

Да бях пеперуда,
да можех да пия
от твоята чашка роса 
и да вземам от нея
красивата сила на самодивите...

Аз бих подчинила на тебе света. 

© Румяна Славкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??