17.11.2006 г., 20:16

Цвете

1.1K 0 6

Малка е твоята чашка за мене,
не можеш ти да измиеш
сълзите на детското щастие
от мойте очи,
тъй както си къпало някога
самодивски зеници.

Крехки са твойте листенца за мене,
не можеш в тях да люлееш
моето детство
и пъстрия смях на мечтите ми...

Да бях южен вятър,
да можех да стана
частица от твоето цветно пространство,
да можех да гледам
през твойте листенца света,
сияещ и розов,
защото на мен и на теб ни харесва такъв...

Да бях пеперуда,
да можех да пия
от твоята чашка роса 
и да вземам от нея
красивата сила на самодивите...

Аз бих подчинила на тебе света. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Славкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...