Цвете
Цвете
Когато ме посрещне таз земя
в ковчега семенце сложете.
Аз ще го храня и поя
докато не порасне цвете.
За червеите ще се погрижа-
да не останат без криле.
Зарити, слепи те не виждат
как моето дете расте.
Във коренчето ще се скрия-
ще пъдя кучетата слепи.
Да може пътя да открие
му трябва мъничко подкрепа.
Разлян в пръстта, шептя с тревите-
изправило е то стебло,
поглежда слънцето в очите
красейки своето место.
На него славей ще кацне
и ще възпее вдъхновен,
как е родена красотата
спотайвана дълбоко в мен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Борис Борисов Todos los derechos reservados
