23 may 2015, 1:53

Цвете 

  Poesía
585 0 5

 

Заливаш ме със нов морал,
сипи ми още, аз не бързам...
Отдавна свикнах да съм в кал
и пуснах корен, че и вързах...
 

Хиляда дупки има в теб...
Отвътре си напълно празен...
На заблудените - късмет!
Във спукан съд да сипват разум...
 

И питат: "Той защо мълчи?"...
Не правя грешки двеста пъти!
Щом си до кости тъп - умри!
Аз ще поникна във праха ти!

© Йордан Ботев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??