23 мая 2015 г., 01:53

Цвете 

  Поэзия
635 0 5

 

Заливаш ме със нов морал,
сипи ми още, аз не бързам...
Отдавна свикнах да съм в кал
и пуснах корен, че и вързах...
 

Хиляда дупки има в теб...
Отвътре си напълно празен...
На заблудените - късмет!
Във спукан съд да сипват разум...
 

И питат: "Той защо мълчи?"...
Не правя грешки двеста пъти!
Щом си до кости тъп - умри!
Аз ще поникна във праха ти!

© Йордан Ботев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??