May 23, 2015, 1:53 AM

Цвете 

  Poetry
634 0 5

 

Заливаш ме със нов морал,
сипи ми още, аз не бързам...
Отдавна свикнах да съм в кал
и пуснах корен, че и вързах...
 

Хиляда дупки има в теб...
Отвътре си напълно празен...
На заблудените - късмет!
Във спукан съд да сипват разум...
 

И питат: "Той защо мълчи?"...
Не правя грешки двеста пъти!
Щом си до кости тъп - умри!
Аз ще поникна във праха ти!

© Йордан Ботев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??