Заливаш ме със нов морал,
сипи ми още, аз не бързам...
Отдавна свикнах да съм в кал
и пуснах корен, че и вързах...
Хиляда дупки има в теб...
Отвътре си напълно празен...
На заблудените - късмет!
Във спукан съд да сипват разум...
И питат: "Той защо мълчи?"...
Не правя грешки двеста пъти!
Щом си до кости тъп - умри!
Аз ще поникна във праха ти!
© Йордан Ботев All rights reserved.