30 ago 2006, 17:52

Цвете на обичта

  Poesía
941 0 3
Цвете на обичта
Весела Кънчева

Моята обич към тебе
е като малко цвете -
красиво, нежно,
но беззащитно и ранимо.

Да го превърнеш в цвят
прекрасен и голям -
ти можеш, ако го отгледаш
също с много обич…

Ще се изправи тогава то
гордо и най-красиво -
и не ще могат ни ветрове,
ни бури да го прекършат и убият.

Но ти също така можеш
да го убиеш бързо -
с крак като го стъпчеш.
Това от теб зависи само.

А можеш така също
да го убиваш бавно -
с безразличието свое
мъчително, ден след ден…

Затуй те моля, ако си решил
да го убиеш, не се бави -
а бързо ти го направи,
че бавната смърт е най-страшна.

29.08.2006г.
София, България

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Кънчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодара ви, Дими, Вероника и Петинка!
    С много усмивки
    Веси
  • Да,Веси,агонията е кошмар!
    Поздрави,мила!
  • Силна полемика водиш, Веси, с тази обич, твоята, и ще подейства върху този, за когото е насочена! Поздравления!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...