30.08.2006 г., 17:52

Цвете на обичта

940 0 3
Цвете на обичта
Весела Кънчева

Моята обич към тебе
е като малко цвете -
красиво, нежно,
но беззащитно и ранимо.

Да го превърнеш в цвят
прекрасен и голям -
ти можеш, ако го отгледаш
също с много обич…

Ще се изправи тогава то
гордо и най-красиво -
и не ще могат ни ветрове,
ни бури да го прекършат и убият.

Но ти също така можеш
да го убиеш бързо -
с крак като го стъпчеш.
Това от теб зависи само.

А можеш така също
да го убиваш бавно -
с безразличието свое
мъчително, ден след ден…

Затуй те моля, ако си решил
да го убиеш, не се бави -
а бързо ти го направи,
че бавната смърт е най-страшна.

29.08.2006г.
София, България

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодара ви, Дими, Вероника и Петинка!
    С много усмивки
    Веси
  • Да,Веси,агонията е кошмар!
    Поздрави,мила!
  • Силна полемика водиш, Веси, с тази обич, твоята, и ще подейства върху този, за когото е насочена! Поздравления!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...