Цвете от корен...
Честит празник, мили Дами!
С пожелание винаги да има цветя за Вас!
И цвете не ти подарих,
само целувка докато спеше,
един гузен кратичък стих,
който не става за песен...
Пребърках всички джобове,
намерих жълти стотинки,
не стигат да купя и корен
и как да заслужа усмивки?
Облякох вехтото яке,
прескочих в съседния двор,
комшийката кимна ми - Как е?
докато крадях минзухар..
Повяхнало жълт, натежал,
като мен съсухрен и крив,
жената стана ù жал,
подхвърли ми лев и... - Върви!
- Не искам, скъпа госпожо!
- Много сте мила, мерси!
Ще изровя мъничък корен,
да поникне храста бодлив!
Да не скачам в съседната къща,
да спестя малко бели стотинки,
че цветарката, млада отсреща,
също продава усмивки!...
А ти се събуди, прекрасна!
И каза с нежна усмивка:
- Окалял си скъпи, перваза!
- Не съм ли аз твоята китка?
Разбира се! Ти си ми цвете!
Но аз засадил съм ти спомен,
храст до прозореца сплетен,
за ново начало от корен...
Данаил Антонов
08.03.2013
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados