Цвете от корен...

Честит празник, мили Дами!

С пожелание винаги да има цветя за Вас!

И цвете не ти подарих,
само целувка докато спеше,
един гузен кратичък стих,
който не става за песен...

Пребърках всички джобове,
намерих жълти стотинки,
не стигат да купя и корен
и как да заслужа усмивки?

Облякох вехтото яке,
прескочих в съседния двор,
комшийката кимна ми - Как е?
докато крадях минзухар..

Повяхнало жълт, натежал,
като мен съсухрен и крив,
жената стана ù жал,
подхвърли ми лев и... - Върви!

- Не искам, скъпа госпожо!
- Много сте мила, мерси!
Ще изровя мъничък корен,
да поникне храста бодлив!

Да не скачам в съседната къща,
да спестя малко бели стотинки,
че цветарката, млада отсреща,
също продава усмивки!...

А ти се събуди, прекрасна!
И каза с нежна усмивка:
- Окалял си скъпи, перваза!
- Не съм ли аз твоята китка?

Разбира се! Ти си ми цвете!
Но аз засадил съм ти спомен,
храст до прозореца сплетен,
за ново начало от корен...

Данаил Антонов
08.03.2013