29 ene 2022, 10:55  

Цвете с парещи бодли

696 2 1

Сподавени вопли, изписани по устните с лъжи;

забранени думи, неизказани на глас мечти.

Душата ми не иска вече да мъсти.

Тя може само да те съжали.

Толкова снажен, прелестен на външен вид,

а отвътре със злоба и лудост си пропит.

Беше ликът ти така желан,

а сега опетнен е и презрян.

Не си повече цвете малко, крехко и прекрасно, 

защото бодлите ти парят наистина ужасно.

Може би ще се срещнем след години,

ала вече други, променени.

И ще си те представя като въплъщение на съвършена красота,

макар и това да бъде само илюзия в моята глава.

Ще очаквам и презирам този ден,

когато ще те видя пак пред мен 

и още веднъж ще осъзная, че няма как никога да си до мен.

Но истината е, че мен не заслужаваш,

щом обич не си способен да раздаваш.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Veronika Mihova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...