29 янв. 2022 г., 10:55  

Цвете с парещи бодли

702 2 1

Сподавени вопли, изписани по устните с лъжи;

забранени думи, неизказани на глас мечти.

Душата ми не иска вече да мъсти.

Тя може само да те съжали.

Толкова снажен, прелестен на външен вид,

а отвътре със злоба и лудост си пропит.

Беше ликът ти така желан,

а сега опетнен е и презрян.

Не си повече цвете малко, крехко и прекрасно, 

защото бодлите ти парят наистина ужасно.

Може би ще се срещнем след години,

ала вече други, променени.

И ще си те представя като въплъщение на съвършена красота,

макар и това да бъде само илюзия в моята глава.

Ще очаквам и презирам този ден,

когато ще те видя пак пред мен 

и още веднъж ще осъзная, че няма как никога да си до мен.

Но истината е, че мен не заслужаваш,

щом обич не си способен да раздаваш.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Veronika Mihova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...