27 jul 2007, 22:10

цветно 

  Poesía
601 0 6

самотна отиде си зимата

премениха се в розово

сивите клони

жлътнаха храстите

в слънчево топло

облече гората

зеленото песенно

в полето се пръсна

маково огнено

 

вият гнезда гълъбици

в сърцата ни

гукат влюбено птици

© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радост за очите.
  • Харесва ми !!!БРАВО!!!ПОЗДРАВ!!!
  • Красота!!! Поздрави, Ласка!!!
  • Чудесно е! Радва и разнежва!
    Бих ти предложил да добавиш една дучмичка - думичката "някога".
    Да стане: "Премениха се в розово/НЯКОГА сивите клони!" Защото в момента нали клоните не са сиви, а розови?
    И краят вместо:
    "вият гнезда гълъбици
    в сърцата ни
    гукат влюбено птици", да бъде
    "вият гнезда гълъбици,
    а сърцата ни гукат -
    влюбени птици!"
    Просто перушина в сърцето си ми е трудно да си представя.
    Освен това би трябвало да се пише с препинателни знаци. Защото сега са възможни две тълкувания: едното - че гълъбиците вият гнезда в сърцата ни; и вторият - че те просто вият гнезда /някъде си/, а в сърцата ни гукат /може би вече други/ влюбени птици.
    За някого може този двусмисъл да е и плюс. Но аз лично повече харесвам когато разбирането е еднозначно.
  • Ласкаво!!!
  • Прекрасна картина ,Ласка...прекрасна образност! Поздрав!
Propuestas
: ??:??