цветно

Poesía

747 0 6

самотна отиде си зимата

премениха се в розово

сивите клони

жлътнаха храстите

в слънчево топло

облече гората

зеленото песенно

в полето се пръсна

маково огнено

вият гнезда гълъбици

в сърцата ни

гукат влюбено птици

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mariniki (Магдалена Костадинова)

Радост за очите.

2007-08-14T13:18:46+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Харесва ми !!!БРАВО!!!ПОЗДРАВ!!!

2007-07-28T09:39:20+03:00
Романтик (Христо Костов)

Красота!!! Поздрави, Ласка!!!

2007-07-28T01:05:41+03:00
Ангар (Ангел Чортов)

Чудесно е! Радва и разнежва!
Бих ти предложил да добавиш една дучмичка - думичката "някога".
Да стане: "Премениха се в розово/НЯКОГА сивите клони!" Защото в момента нали клоните не са сиви, а розови?
И краят вместо:
"вият гнезда гълъбици
в сърцата ни
гукат влюбено птици", да бъде
"вият гнезда гълъбици,
а сърцата ни гукат -
влюбени птици!"
Просто перушина в сърцето си ми е трудно да си представя.
Освен това би трябвало да се пише с препинателни знаци. Защото сега са възможни две тълкувания: едното - че гълъбиците вият гнезда в сърцата ни; и вторият - че те просто вият гнезда /някъде си/, а в сърцата ни гукат /може би вече други/ влюбени птици.
За някого може този двусмисъл да е и плюс. Но аз лично повече харесвам когато разбирането е еднозначно.

2007-07-27T23:44:09+03:00
kity (Людмила Нилсън)

Ласкаво!!!

2007-07-27T22:43:48+03:00