27 jul 2007, 22:10

цветно

  Poesía
745 0 6

самотна отиде си зимата

премениха се в розово

сивите клони

жлътнаха храстите

в слънчево топло

облече гората

зеленото песенно

в полето се пръсна

маково огнено

 

вият гнезда гълъбици

в сърцата ни

гукат влюбено птици

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радост за очите.
  • Харесва ми !!!БРАВО!!!ПОЗДРАВ!!!
  • Красота!!! Поздрави, Ласка!!!
  • Чудесно е! Радва и разнежва!
    Бих ти предложил да добавиш една дучмичка - думичката "някога".
    Да стане: "Премениха се в розово/НЯКОГА сивите клони!" Защото в момента нали клоните не са сиви, а розови?
    И краят вместо:
    "вият гнезда гълъбици
    в сърцата ни
    гукат влюбено птици", да бъде
    "вият гнезда гълъбици,
    а сърцата ни гукат -
    влюбени птици!"
    Просто перушина в сърцето си ми е трудно да си представя.
    Освен това би трябвало да се пише с препинателни знаци. Защото сега са възможни две тълкувания: едното - че гълъбиците вият гнезда в сърцата ни; и вторият - че те просто вият гнезда /някъде си/, а в сърцата ни гукат /може би вече други/ влюбени птици.
    За някого може този двусмисъл да е и плюс. Но аз лично повече харесвам когато разбирането е еднозначно.
  • Ласкаво!!!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...