21 sept 2008, 0:34  

Цветно и черно

  Poesía
802 0 4

Престанах вече дните да броя.

Колко ще са, не искам и да зная.

На битието си във ъгъла стоя,

все още неизчерпана до края!

 

От ъгъла... за други свят мечтая,

изпълнен с мълчалива красота...

Библейски го наричат – Рая...

а по човешки – недостигната мечта!

 

Към този свят пътуването ни е кратко,

но цял живот багажа си събирам...

Какво да взема, кое за мен е святото?

Кое е острието, душата ми раздирало?

 

От зрели дюли жълтото ще взема.

На житото от кехлибарения цвят.

От кладенеца в двора – синьото, зеленото.

От розите червеното... и нежен аромат.

 

Ще взема бялото на булчинските си одежди,

които някога и някъде съм скрила...

И ще оставя черното на... безнадеждните,

мен викайки, главите си те да покриват!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....