Цветно и черно
Престанах вече дните да броя.
Колко ще са, не искам и да зная.
На битието си във ъгъла стоя,
все още неизчерпана до края!
От ъгъла... за други свят мечтая,
изпълнен с мълчалива красота...
Библейски го наричат – Рая...
а по човешки – недостигната мечта!
Към този свят пътуването ни е кратко,
но цял живот багажа си събирам...
Какво да взема, кое за мен е святото?
Кое е острието, душата ми раздирало?
От зрели дюли жълтото ще взема.
На житото от кехлибарения цвят.
От кладенеца в двора – синьото, зеленото.
От розите червеното... и нежен аромат.
Ще взема бялото на булчинските си одежди,
които някога и някъде съм скрила...
И ще оставя черното на... безнадеждните,
мен викайки, главите си те да покриват!
© Росица Христова All rights reserved.
