21 jun 2009, 22:57

Цветно, сладко... 

  Poesía
615 0 9

Усмивката ти - сок от реване,

нехайно в мене се оплете,

представям си целувката – поне

ще е с ухание на лятно цвете.

Очите ти са мъничко лъжовни,

опушен кестен в рамка от сребро,

очи такива могат да люлеят

със чара си и земното кълбо.

Обаче лятото защо ли ми намига?

Разбрало е, че няма чудеса

и слънцето от запад не изгрява,

и птиците не пеят през нощта...

Защо тогава аз да ти повярвам?

Със устните си боровинково червени

печат за обич слагам на лицето,

пък ако искаш, забрави за мене...

© Джулиана Кашон Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??