Цветно, сладко...
Усмивката ти - сок от реване,
нехайно в мене се оплете,
представям си целувката – поне
ще е с ухание на лятно цвете.
Очите ти са мъничко лъжовни,
опушен кестен в рамка от сребро,
очи такива могат да люлеят
със чара си и земното кълбо.
Обаче лятото защо ли ми намига?
Разбрало е, че няма чудеса
и слънцето от запад не изгрява,
и птиците не пеят през нощта...
Защо тогава аз да ти повярвам?
Със устните си боровинково червени
печат за обич слагам на лицето,
пък ако искаш, забрави за мене...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Джулиана Кашон Все права защищены
