Усмивката ти - сок от реване,
нехайно в мене се оплете,
представям си целувката – поне
ще е с ухание на лятно цвете.
Очите ти са мъничко лъжовни,
опушен кестен в рамка от сребро,
очи такива могат да люлеят
със чара си и земното кълбо.
Обаче лятото защо ли ми намига?
Разбрало е, че няма чудеса
и слънцето от запад не изгрява,
и птиците не пеят през нощта...
Защо тогава аз да ти повярвам?
Със устните си боровинково червени
печат за обич слагам на лицето,
пък ако искаш, забрави за мене...
© Джулиана Кашон Всички права запазени
А аз знам, че тогава се случват чудеса!