29 may 2014, 14:49

Цветове от нежност

691 0 6

Зрънца от притаената надежда

ще засадя през дните на забрава.

За да отгледам цветове от нежност.

Свободно да израстне ще оставя

 

градина от вълшебства непознати.

На болките с по цвете ще отвръщам,

разбирайки, че тъжните остатъци

са почва - символ на превръщане.

 

Какво са те, освен една възможност

да стана по-дълбока?! Да позная,

че нищо не е лесно, или сложно...

И че животът всъщност няма край.

 

Това, което днес е не навреме,

един ден ще израстне нависоко.

Което днес изглежда като бреме,

са стъпките към бъдещи посоки.

 

Разбира се, от всичко ще опитам,

за да навляза в своята бездънност.

Тъй цветовете си душата ми разплита

в пътеката към вечното безсъние.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Дерали Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Анастасия!
  • Благодаря ти, Мисана!
  • Страхотно е, Из! Удари големия поетичен дкакпот. До това стихотворение бих се заклел, че визитната ти картичка е "Събуждане". А сега все едно си се клонирала и клонингът ти е с визитна картичка "Цветове от нежност". Редовете:

    "Тъй цветовете си душата ми разплита
    в пътеката към вечното безсъние."

    можеш да ги кажеш само ти от всички поети на земята - живи и покойни.
    Целият ти текст е една естетически инкрустирана висша мъдрост на дух достигнал най-високите нива. Това не се измисля - това се дава само свише!

    Поздравление за невероятното стихотворение! Горд съм, че познавам поет от такъв висок ранг.

    Искрено твой: Мисана
  • Благодаря ви, Елена, Северина! Радвам се, че харесахте.
  • Уауууу!!!
    Чудесен стих!!!
    БРАВО!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...