Цветове от нежност
Зрънца от притаената надежда
ще засадя през дните на забрава.
За да отгледам цветове от нежност.
Свободно да израстне ще оставя
градина от вълшебства непознати.
На болките с по цвете ще отвръщам,
разбирайки, че тъжните остатъци
са почва - символ на превръщане.
Какво са те, освен една възможност
да стана по-дълбока?! Да позная,
че нищо не е лесно, или сложно...
И че животът всъщност няма край.
Това, което днес е не навреме,
един ден ще израстне нависоко.
Което днес изглежда като бреме,
са стъпките към бъдещи посоки.
Разбира се, от всичко ще опитам,
за да навляза в своята бездънност.
Тъй цветовете си душата ми разплита
в пътеката към вечното безсъние.
© Нели Дерали All rights reserved.
