May 29, 2014, 2:49 PM

Цветове от нежност 

  Poetry » Phylosophy
540 0 6

Зрънца от притаената надежда

ще засадя през дните на забрава.

За да отгледам цветове от нежност.

Свободно да израстне ще оставя

 

градина от вълшебства непознати.

На болките с по цвете ще отвръщам,

разбирайки, че тъжните остатъци

са почва - символ на превръщане.

 

Какво са те, освен една възможност

да стана по-дълбока?! Да позная,

че нищо не е лесно, или сложно...

И че животът всъщност няма край.

 

Това, което днес е не навреме,

един ден ще израстне нависоко.

Което днес изглежда като бреме,

са стъпките към бъдещи посоки.

 

Разбира се, от всичко ще опитам,

за да навляза в своята бездънност.

Тъй цветовете си душата ми разплита

в пътеката към вечното безсъние.

 

© Нели Дерали All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Анастасия!
  • Благодаря ти, Мисана!
  • Страхотно е, Из! Удари големия поетичен дкакпот. До това стихотворение бих се заклел, че визитната ти картичка е "Събуждане". А сега все едно си се клонирала и клонингът ти е с визитна картичка "Цветове от нежност". Редовете:

    "Тъй цветовете си душата ми разплита
    в пътеката към вечното безсъние."

    можеш да ги кажеш само ти от всички поети на земята - живи и покойни.
    Целият ти текст е една естетически инкрустирана висша мъдрост на дух достигнал най-високите нива. Това не се измисля - това се дава само свише!

    Поздравление за невероятното стихотворение! Горд съм, че познавам поет от такъв висок ранг.

    Искрено твой: Мисана
  • Благодаря ви, Елена, Северина! Радвам се, че харесахте.
  • Уауууу!!!
    Чудесен стих!!!
    БРАВО!
  • Много хубаво стихо!
Random works
: ??:??