28 dic 2008, 13:00

Цветя

  Poesía
1.5K 0 8

Като цветя са разцъфтели спомените ми за тебе.

Цветя, откъснати от топлата ти длан.

Поставени във слънчевата стая,

разпръскват нежния си аромат.

Напомнят ми за теб, за твоето ухание,

за нежността, с която ме даряваш всеки път.

Напомнят ми за кадифените очи,

изпълнени с живот и блясък мек.

Напомнят ми за твоето сърце, обгърнато

с воал от страст и трепет.

За твоето присъствие, оставило

невидима следа във мен...

Усещане, дори когато теб те няма...

Сълзите спират неотронени, щом моите очи

съзират красотата на цветята всеки ден...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...