28 dic 2008, 13:00

Цветя

  Poesía
1.5K 0 8

Като цветя са разцъфтели спомените ми за тебе.

Цветя, откъснати от топлата ти длан.

Поставени във слънчевата стая,

разпръскват нежния си аромат.

Напомнят ми за теб, за твоето ухание,

за нежността, с която ме даряваш всеки път.

Напомнят ми за кадифените очи,

изпълнени с живот и блясък мек.

Напомнят ми за твоето сърце, обгърнато

с воал от страст и трепет.

За твоето присъствие, оставило

невидима следа във мен...

Усещане, дори когато теб те няма...

Сълзите спират неотронени, щом моите очи

съзират красотата на цветята всеки ден...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...