28 dic 2008, 13:00

Цветя

  Poesía
1.5K 0 8

Като цветя са разцъфтели спомените ми за тебе.

Цветя, откъснати от топлата ти длан.

Поставени във слънчевата стая,

разпръскват нежния си аромат.

Напомнят ми за теб, за твоето ухание,

за нежността, с която ме даряваш всеки път.

Напомнят ми за кадифените очи,

изпълнени с живот и блясък мек.

Напомнят ми за твоето сърце, обгърнато

с воал от страст и трепет.

За твоето присъствие, оставило

невидима следа във мен...

Усещане, дори когато теб те няма...

Сълзите спират неотронени, щом моите очи

съзират красотата на цветята всеки ден...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...