28 dic 2008, 13:00

Цветя

  Poesía
1.5K 0 8

Като цветя са разцъфтели спомените ми за тебе.

Цветя, откъснати от топлата ти длан.

Поставени във слънчевата стая,

разпръскват нежния си аромат.

Напомнят ми за теб, за твоето ухание,

за нежността, с която ме даряваш всеки път.

Напомнят ми за кадифените очи,

изпълнени с живот и блясък мек.

Напомнят ми за твоето сърце, обгърнато

с воал от страст и трепет.

За твоето присъствие, оставило

невидима следа във мен...

Усещане, дори когато теб те няма...

Сълзите спират неотронени, щом моите очи

съзират красотата на цветята всеки ден...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...