1 abr 2020, 7:48

Цветя обречени на Бога

  Poesía » Otra
641 1 0

 

Цветя обречени на Бога

 

Аз любех паднали богини,

клакьор бях на бездарни смешници,

живях с „човешките руини”

на непокаяли се грешници

 

и чувствата си разигравах

хазартно в любовта, и в кръчмите,

а абстиненцията давех

със евтиното вино в бъчвите...

 

... Но плащах скъпо и прескъпо,

защото плащах със душата си:

за целият живот безпътен,

че и за редките му гратиси...

 

А тъй била е закодирана

във мене мъжката природа!...

 

... И във Душата ми умираха:

цветя обречени на Бога!...

 

29.08.2015.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...