1 апр. 2020 г., 07:48

Цветя обречени на Бога

643 1 0

 

Цветя обречени на Бога

 

Аз любех паднали богини,

клакьор бях на бездарни смешници,

живях с „човешките руини”

на непокаяли се грешници

 

и чувствата си разигравах

хазартно в любовта, и в кръчмите,

а абстиненцията давех

със евтиното вино в бъчвите...

 

... Но плащах скъпо и прескъпо,

защото плащах със душата си:

за целият живот безпътен,

че и за редките му гратиси...

 

А тъй била е закодирана

във мене мъжката природа!...

 

... И във Душата ми умираха:

цветя обречени на Бога!...

 

29.08.2015.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...