Цветя обречени на Бога

Аз любех паднали богини,

клакьор бях на бездарни смешници,

живях с „човешките руини”

на непокаяли се грешници

и чувствата си разигравах

хазартно в любовта, и в кръчмите,

а абстиненцията давех

със евтиното вино в бъчвите...

... Но плащах скъпо и прескъпо,

защото плащах със душата си:

за целият живот безпътен,

че и за редките му гратиси...

А тъй била е закодирана

във мене мъжката природа!...

... И във Душата ми умираха:

цветя обречени на Бога!...

29.08.2015.