16 oct 2020, 23:22

Цветята растат наобратно

  Poesía
523 5 11

Цветята цъфтят наобратно. Прилича на гробище

двора пред вкъщи, пречупил лъчите на слънцето.

Не, не звучат като бъдеще в ниското  нотите-

звук като звън на камбана. Дадено - върнато.

 

Уж е живот, а се свършва с цената на времето.

Каквото си пазил и крил ще ти бъде отнето.

И се търгува и влачи под почвата семето

само че после отровно ни пари небцето.

 

Пито платено. Цветята превръщат се в камъни.

Почва да имаше, трън да се беше показал.

Няма и няма. И тебе. И мен. Няма. Няма ни.

Изход ли пише на входа , преди да си влязъл?

 

И огледално завърта се нашето нямане

ние сме ничии, никои, нищо и никога

няма да бъдем това ,дето толкова вярваме.

Ние сме кратки като неволно намигане.

 

После ни няма и никой не помни и знае,

пулсът сърдечен, и дъх , и любов са ни заеми

Цветята растат наобратно, и почва дълбаят

после превръщат се в камък със дати. И няма ни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много след сладки, Иржи и Пепи. Обичам живота, цветята и дните, но музата ми предпочита загубата им.
    Прегръдки.
  • Има цветя, които живеят само един сезон. Но цъфтят, и пръскат красота и радост!
    И хората сме като цветята... не се знае. И по-добре. Обреченият няма надежда. А всеки нов ден е повод за още един, и още един - надежда!
    Привет!
  • Плетеш ги добре, Дени, но тая тъжна тема...Казваш много истини, на които не обръщаме внимание/ "ние сме кратки като неволно намигане"/, но защо предварително да мислим, че "цветята се превръщат в камъни с дати...Живей за мига и вярвай, че животът е прекрасен! Така, както усмивката ти!
  • Липсваш, Дани.
  • "Няма и няма. И тебе. И мен. Няма. Няма ни.
    Изход ли пише на входа , преди да си влязъл?"
    Денка, благодаря за Поезия!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...