Цветята растат наобратно
Цветята цъфтят наобратно. Прилича на гробище
двора пред вкъщи, пречупил лъчите на слънцето.
Не, не звучат като бъдеще в ниското нотите-
звук като звън на камбана. Дадено - върнато.
Уж е живот, а се свършва с цената на времето.
Каквото си пазил и крил ще ти бъде отнето.
И се търгува и влачи под почвата семето
само че после отровно ни пари небцето.
Пито платено. Цветята превръщат се в камъни.
Почва да имаше, трън да се беше показал.
Няма и няма. И тебе. И мен. Няма. Няма ни.
Изход ли пише на входа , преди да си влязъл?
И огледално завърта се нашето нямане
ние сме ничии, никои, нищо и никога
няма да бъдем това ,дето толкова вярваме.
Ние сме кратки като неволно намигане.
После ни няма и никой не помни и знае,
пулсът сърдечен, и дъх , и любов са ни заеми
Цветята растат наобратно, и почва дълбаят
после превръщат се в камък със дати. И няма ни.
© Деница Гарелова All rights reserved.
