Цветът на кактуса

rudin (Иван Христов)
865 1445

2 dic 2009, 0:07

Poesía » Civil

404 0 2

Ще бъдем шеметни, когато

последен залп ще прогърми

и пътя страшен на войната

в обратен марш ще извървим.

Дори на кактуса бодлите

веднаж престават да бодят

и вместо кръв от тях избликва

с ранена красота цветът.

Той като болка тържествува

над обгорените плата,

възкръснала заветна дума

в мига свещен преди смъртта.

И жив над пресните гробове

като звезда ще догори,

а после в битките отново

в безброй дула ще разцъфти!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

asizi (Nina Toshich)

2009-12-03T11:48:08+02:00

много силно...стилът ми напомня старите български поети....браво !
Essy (Веселка Василева)

2009-12-02T16:40:17+02:00

Силно стихотворение, грабващо...като цветът на кактуса...
Поздрави!