2 dic 2009, 0:07

Цветът на кактуса

  Poesía » Civil
834 0 2

 

 

 

Ще бъдем шеметни, когато

последен залп ще прогърми

и пътя страшен на войната

в обратен марш ще извървим.

 

Дори на кактуса бодлите

веднаж престават да бодят

и вместо кръв от тях избликва

с ранена красота цветът.

 

Той като болка тържествува

над обгорените плата,

възкръснала заветна дума

в мига свещен преди смъртта.

 

И жив над пресните гробове

като звезда ще догори,

а после в битките отново

в безброй дула ще разцъфти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много силно...стилът ми напомня старите български поети....браво !
  • Силно стихотворение, грабващо...като цветът на кактуса...
    Поздрави!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...