2.12.2009 г., 0:07

Цветът на кактуса

832 0 2

 

 

 

Ще бъдем шеметни, когато

последен залп ще прогърми

и пътя страшен на войната

в обратен марш ще извървим.

 

Дори на кактуса бодлите

веднаж престават да бодят

и вместо кръв от тях избликва

с ранена красота цветът.

 

Той като болка тържествува

над обгорените плата,

възкръснала заветна дума

в мига свещен преди смъртта.

 

И жив над пресните гробове

като звезда ще догори,

а после в битките отново

в безброй дула ще разцъфти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много силно...стилът ми напомня старите български поети....браво !
  • Силно стихотворение, грабващо...като цветът на кактуса...
    Поздрави!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...