rudin (Иван Христов)
858 1444
2.12.2009 г., 0:07 ч.

Цветът на кактуса 

  Поезия » Гражданска
589 0 2

 

 

 

Ще бъдем шеметни, когато

последен залп ще прогърми

и пътя страшен на войната

в обратен марш ще извървим.

 

Дори на кактуса бодлите

веднаж престават да бодят

и вместо кръв от тях избликва

с ранена красота цветът.

 

Той като болка тържествува

над обгорените плата,

възкръснала заветна дума

в мига свещен преди смъртта.

 

И жив над пресните гробове

като звезда ще догори,

а после в битките отново

в безброй дула ще разцъфти!

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • много силно...стилът ми напомня старите български поети....браво !
  • Силно стихотворение, грабващо...като цветът на кактуса...
    Поздрави!
Предложения
: ??:??