Цветът на морето
Копнея с теб да се намерим.
Отново.
Знам, че трудно е сред руини.
Не вярвам, че химера е
безплодна
онази обич. Щом боли?!
Сънувам, че ноември е с трапчинка,
отляво,
до дантелената плетка на годините.
Морето по презумпция е синьо.
Не без лято.
Не и в спомени изстинали.
Осъждам си вината.
И мълча.
Не търся твоята. Защо ми е?
Надви ни суетата.
На игра.
Сега в дома си сме бездомни.
Неравноделен ми е пулсът.
Не от вчера.
Морето през ноември е червено.
Остава истините си да срутим,
за да се намерим.
А дали ще е навреме?
© Даниела Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Хубаво, много хубаво!
-
Море с цвят "мечтание"! Дано е навреме!!
-
"Осъждам си вината.
И мълча.
Не търся твоята. Защо ми е?"
Много ми хареса тази част- от нея лъхат добрина и всеотдайност, безмерни по своята величина!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Поздрави за хубавото стихотворение, Даниела!