Цветът на морето
Копнея с теб да се намерим.
Отново.
Знам, че трудно е сред руини.
Не вярвам, че химера е
безплодна
онази обич. Щом боли?!
Сънувам, че ноември е с трапчинка,
отляво,
до дантелената плетка на годините.
Морето по презумпция е синьо.
Не без лято.
Не и в спомени изстинали.
Осъждам си вината.
И мълча.
Не търся твоята. Защо ми е?
Надви ни суетата.
На игра.
Сега в дома си сме бездомни.
Неравноделен ми е пулсът.
Не от вчера.
Морето през ноември е червено.
Остава истините си да срутим,
за да се намерим.
А дали ще е навреме?
© Даниела All rights reserved.
