20 oct 2021, 23:48

Цвят на малина

  Poesía » Otra
491 1 2

Аз съм весел глъч

и красиво скромен лъч.

Дете съм на земята,

но аз не ѝ принадлежа.

 

Душата ми лети,

в сини небеса,

а през нощите

заспива,

в дълбините на притихнало море.

 

Понякога изгубвам се,

в страна непозната.

Скитам се и бродя,

сред врява - чудновата.

 

Събудя ли се обаче,

отново засвирвам

мелодията - тиха,

но пленително магична!

 

Сега ще изчезна

за малко.

Не ме търси сред сноповете лъчи.

Забулена ще ме намериш ти,

в бялото цветче

на цъфнала малина.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...