Аз съм весел глъч
и красиво скромен лъч.
Дете съм на земята,
но аз не ѝ принадлежа.
Душата ми лети,
в сини небеса,
а през нощите
заспива,
в дълбините на притихнало море.
Понякога изгубвам се,
в страна непозната.
Скитам се и бродя,
сред врява - чудновата.
Събудя ли се обаче,
отново засвирвам
мелодията - тиха,
но пленително магична!
Сега ще изчезна
за малко.
Не ме търси сред сноповете лъчи.
Забулена ще ме намериш ти,
в бялото цветче
на цъфнала малина.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
