Аз съм весел глъч
и красиво скромен лъч.
Дете съм на земята,
но аз не ѝ принадлежа.
Душата ми лети,
в сини небеса,
а през нощите
заспива,
в дълбините на притихнало море.
Понякога изгубвам се,
в страна непозната.
Скитам се и бродя,
сред врява - чудновата.
Събудя ли се обаче,
отново засвирвам
мелодията - тиха,
но пленително магична!
Сега ще изчезна
за малко.
Не ме търси сред сноповете лъчи.
Забулена ще ме намериш ти,
в бялото цветче
на цъфнала малина.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
