Аз съм весел глъч
и красиво скромен лъч.
Дете съм на земята,
но аз не ѝ принадлежа.
Душата ми лети,
в сини небеса,
а през нощите
заспива,
в дълбините на притихнало море.
Понякога изгубвам се,
в страна непозната.
Скитам се и бродя,
сред врява - чудновата.
Събудя ли се обаче,
отново засвирвам
мелодията - тиха,
но пленително магична!
Сега ще изчезна
за малко.
Не ме търси сред сноповете лъчи.
Забулена ще ме намериш ти,
в бялото цветче
на цъфнала малина.