13 mar 2016, 23:07

Цвят от пламък

1.1K 0 3

Използвай този цвят от пламък
и сътвори с мене слънчев замък.
Бос по стълби от мечти стъпвай ти,
с дъх на надежда - смело полети!

Къде се крие топлината на прегръдка?
Ела – открий я и вземи любов с отстъпка.
Последвай ме, зад вратата погледни.
Там няма стени - прозорците са отворени.
Липсват и снимки окачени,
в прашни, стари рамки подарени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за подкрепата, Елица!
  • Търсиш своя стил, Мария – това е добре.
    Продължавай.
  • Благодаря за критиката, ще я приема като градивна!
    Смисълът на самия стих е такъв - объркан, недоизказан. Така разбирам любовта. Не съм достатъчно зряла, нямам този опит, че да успея да представя любовта в определени рамки, в каквито ги разбира "обществото".
    Според мен истинската любов е безгранична (липсват стени ), понякога студена (отворените прозорци ), понякога си мисля, че само спомените я крепят ("снимки окачени,
    в прашни, стари рамки подарени" ), а после се надявам да не са само те ("липсват" ) и с "цвят от пламък" (страст ) - по този евтин начин ("любов с отстъпка" ) да построя слънчев замък (щастлива връзка ).

    ПП: Наистина се надявам да получа обратна връзка, alipieva. Целта ми е прогрес, а не регрес. И дано този път стане ясно, че е смислово довършено.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...