13 мар. 2016 г., 23:07

Цвят от пламък

1.1K 0 3

Използвай този цвят от пламък
и сътвори с мене слънчев замък.
Бос по стълби от мечти стъпвай ти,
с дъх на надежда - смело полети!

Къде се крие топлината на прегръдка?
Ела – открий я и вземи любов с отстъпка.
Последвай ме, зад вратата погледни.
Там няма стени - прозорците са отворени.
Липсват и снимки окачени,
в прашни, стари рамки подарени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за подкрепата, Елица!
  • Търсиш своя стил, Мария – това е добре.
    Продължавай.
  • Благодаря за критиката, ще я приема като градивна!
    Смисълът на самия стих е такъв - объркан, недоизказан. Така разбирам любовта. Не съм достатъчно зряла, нямам този опит, че да успея да представя любовта в определени рамки, в каквито ги разбира "обществото".
    Според мен истинската любов е безгранична (липсват стени ), понякога студена (отворените прозорци ), понякога си мисля, че само спомените я крепят ("снимки окачени,
    в прашни, стари рамки подарени" ), а после се надявам да не са само те ("липсват" ) и с "цвят от пламък" (страст ) - по този евтин начин ("любов с отстъпка" ) да построя слънчев замък (щастлива връзка ).

    ПП: Наистина се надявам да получа обратна връзка, alipieva. Целта ми е прогрес, а не регрес. И дано този път стане ясно, че е смислово довършено.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...