13.03.2016 г., 23:07

Цвят от пламък

1.1K 0 3

Използвай този цвят от пламък
и сътвори с мене слънчев замък.
Бос по стълби от мечти стъпвай ти,
с дъх на надежда - смело полети!

Къде се крие топлината на прегръдка?
Ела – открий я и вземи любов с отстъпка.
Последвай ме, зад вратата погледни.
Там няма стени - прозорците са отворени.
Липсват и снимки окачени,
в прашни, стари рамки подарени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за подкрепата, Елица!
  • Търсиш своя стил, Мария – това е добре.
    Продължавай.
  • Благодаря за критиката, ще я приема като градивна!
    Смисълът на самия стих е такъв - объркан, недоизказан. Така разбирам любовта. Не съм достатъчно зряла, нямам този опит, че да успея да представя любовта в определени рамки, в каквито ги разбира "обществото".
    Според мен истинската любов е безгранична (липсват стени ), понякога студена (отворените прозорци ), понякога си мисля, че само спомените я крепят ("снимки окачени,
    в прашни, стари рамки подарени" ), а после се надявам да не са само те ("липсват" ) и с "цвят от пламък" (страст ) - по този евтин начин ("любов с отстъпка" ) да построя слънчев замък (щастлива връзка ).

    ПП: Наистина се надявам да получа обратна връзка, alipieva. Целта ми е прогрес, а не регрес. И дано този път стане ясно, че е смислово довършено.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...