-Когато с плът рисуваш съвършенство,
по кожата ти лунен танц кипи
и в мрак - напомняне за ден си,
дори и вятъра край теб мълчи.

-Мълчи дори и будното пространство,
без нищичко в дъха да натежи
и звук камбанен си в едно познанство,
докато въздухът край нас трепти.

-Трепти върху снагата ти препаска
на минали епохи … времена,
в които сме се губели в духа си
от нямане, в зелените жита.

-В зелените жита, в които мрака
отдавна е изчезнал в мисълта.
Под лунен танц извива се ръката
и с обич ни изписва под дъжда.

-Дъждът, под който дивата магия
на тънките ти пръсти ражда плод.
По гънките на роклята ти синя
цветчета са тайнствения код ..

-Цветчета – са капчици природа
а ти си извор в пъстрия живот,
и делта си, разтворена под свода
в нюансте на всеки следващ ход.

-На ход, във който нищото намира,
през себе си широки светове
и дом гради, животът в тях извира,
а ние с теб сме само цветове.

-И цвят в цвета божествено напира
в разбулената нежност на ръце.
От кожата – душата ми излиза,
достига те – със форма, без лице...

-Достигаш ме, от танца се градиме
в настръхналото утро от мечти...
Прилунени по себе си вървиме,
а в крачките – животът ни цъфти...

Когато с дъх рисуваш съвършенство,
разтворил във безмерното плътта,
от нежна обич, ако озарен си,
цветче си ти, сред райските цветя.