-Когато с плът рисуваш съвършенство,
по кожата ти лунен танц кипи
и в мрак - напомняне за ден си,
дори и вятъра край теб мълчи.
-Мълчи дори и будното пространство,
без нищичко в дъха да натежи
и звук камбанен си в едно познанство,
докато въздухът край нас трепти.
-Трепти върху снагата ти препаска
на минали епохи … времена,
в които сме се губели в духа си
от нямане, в зелените жита. ...